ОТНОСИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТНОСЍТЕЛНО 1. Нареч. от относителен; сравнително. Чисто търговските улици в Румъния са почти навред относително тесни, защото се намират в старите центрове на градовете. Г. Белев, КР, 22. Съразмерно с тялото, главата на анакондата е относително малка. К, 1963, кн. 3, 31. С американска деловитост [Ленгрен] разбра и предвидливостта на Бондал, който предварително му осигури достатъчно печалби, за да може да се чувствува самостоятелен и относително независим във фирмата. П. Спасов, ХлХ, 16-17. Естествено, целесъобразно е радиовълните да се използуват само за свръзка с относително близките звезди. М. Ганева, ГМ (превод), 185.

2. Като предл.Остар. Относно, по отношение на. Ние, българите, които рядко имаме случай да навестим някой от големите европейски градища, си правим голяма илюзия относително щастието да го обитаваме. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 171. Управлението на гимназията дава с готовност всички сведения, каквито ѝ бъдат поискани, относително приемането на ученици. БД, 190, бр. 31, 1. "Какво дума законът относително до лицата на едно общество? Че когато лицата имат разпри, нямат право да пристъпват до самоуправство, но трябва да се обръщат към закона." П. Р. Славейков, ЦП V (превод), 23.