ОТОК —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ТОК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Подутина по тялото на човек или на животно. Перушан, русо и слабо момче, беше с ужасно подуто лице. Големи отоци от ухапванията на пчелите закриваха очите му, обезобразяваха челото и бузите му. Ив. Карановски, Разк. I, 125. Лицето му беше цялото в кървави отоци, дясното му око полузатворено. Кл. Цачев, СШ, 12. При някои заболявания, най-често на сърцето и бъбреците, в кожата се събира повече тъканна течност. Така се образуват отоците. Оток се образува и при запушване или притискане на лимфоносни съдове,.. при ухапване от отровни змии, насекоми и прочие. Анат. VIII кл, 84.