ОТПАДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПА̀ДАНЕ ср. Отгл. същ. от отпадам. Заедно с физическото отслабване и отпадане, аз и нравствено се чувстувах съкрушен в тоя немски град. Ив. Вазов, Съч. ХI, 117. Асирийското царство сполучавало много пъти да се справи от отпадането си и изново ставало страшно за съседите си. Н. Михайловски, РВИ (превод), 13.