ОТПА̀ДНАЛ

ОТПА̀ДНАЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. деят. от отпадна като прил. Който изразява умора, немощ; изнемощял, слаб. Момчето говореше с тих, отпаднал глас, но на очите му нямаше сълзи. Те бяха изсъхнали от скръб. Ив. Мартинов, ПМ, 112. Майка му беше по-зле: през нощта у болната се появи сърдечна слабост. Старата жена лежеше унесена, дишаше тежко и имаше такъв отпаднал вид, че Кондарев веднага се облече.. и отиде да вика лекаря. Ем. Станев, ИК I и II, 76. Аптекарят.. често поглеждаше тоя селянин.. с отпаднало пръстено лице. Й. Йовков, ЖС, 60. Аз знам как всяка вечер / ти своите отпаднали ръце / от самотний си одър / простираш към Бога на старите хора. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 119.

Списък на думите по буква