ОТПАДНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПА̀ДНУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); отпа̀дна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Отпадам; отпадвам. Человеци всяк ден отпаднуваха и надалеч ся оттегливаха, за да стоят така в сон, за да измамят глада. ЦВ, 1855, бр. 255, 6. Лошият въглен има същите личби, както и лошата пъпка. Освен това, на болните долошава много, тии отпаднуват докрай. Ив. Богоров, СЛ, 98.