ОТПАСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТПА̀СВАМ, ‑аш, несв.; отпа̀ша, ‑еш, мин. св. отпа̀сах, св., прех. В съчет. със същ. като пояс, колан, престилка и под. Свалям, махам нещо (пояс, колан и под.), което е завито около кръста. Противоп. запасвам, опасвам. Няколко чифта ръце се силеха да го съборят на земята. — Отпаши му колана, мамицата му! Отпаши! — викаше някой в ухото му, като теглеше със сключени ръце брадата му и се опитваше да го събори възнак. Една ръка дърпаше токата на колана да снеме портупея му. Ем. Станев, ИК I и II, 107. Щом издои и последната овца [Стоян], отмести пълното ведро, отпаса овчарската престилка и се изправи. К. Петканов, СВ, 42. При излизанието от двора, свахата (..) си отпасва пояса и го простира на вратника, за да мине сватбата през него. СбНУ V, 53. — Досега сме брат и сестра / и отсега — първо либе. / Йотпаши си престилката, / йотпаши си вълненика. Нар. пес., СбВСтТ, 242. // Свалям, махам нещо (обикн. оръжие), което е прикрепено, стегнато около кръста с колан, пояс и под. Противоп. препасвам. Един войник започна да опипва кръста му. Друг отпаса маузера и взе двете бухалки, които Кондарев носеше върху тужурката. Ем. Станев, ИК III и IV, 532. Отпаса револвера, попипа дръжката му и го пъхна под кожения си набедреник. Гр. Угаров, ПСЗ, 556. Ненчо са Богу помоли, / йотпаса кемер от кръста, / та го подари на иконата. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 80. Като ги видя Бруйчо, / че то са люто разсърди, / възседна конче раняно, / отпаса сабя френгия / ю дванайся ката сгъната.
Нар. пес., СбНУ ХХV, 107. отпасвам се, отпаша се страд. и възвр. Калпаци и паласки се снемали, ножове и пушки се отпасвали и всичко това непотребно вещество се предавало на съхранение в черковните заходи. З. Стоянов, ХБ, 371.