ОТПЕТЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПЕТЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отпетлѐя, ‑ѐеш, мин. св. отпетля̀х, прич. мин. св. деят. отпетля̀л, ‑а, ‑о, мн. отпетлѐли, прич. мин. страд. отпетля̀н, ‑а, ‑о, мн. отпетлѐни, св., прех. Диал. Откопчавам. Лудото я разбудуваше, / момата не се будеше. / Е го разпашал коланот, / его отпетлал ушникот. Нар. пес., СбНУ VII, 69. отпетлявам се, отпетлея се страд. и възвр.