ОТПЕТЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПЀТЛЯМ, ‑яш, несв.; отпѐтля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Отпетлявам. Я, седни ми на колено, / да отпетляш ред петлици, / да ми видиш кошулята / неизпрана три години. Нар. пес., СбБрМ, 457. Пян легнаф, шпирт мори Яно ле, пян заспаф, / та, седни ми, шпирт мори Яно ле, на скутеи, / отпетляй ми, шпирт мори Яно ле, чапрадзиве. Нар. пес., СбБрМ, 441. отпетлям се, отпетля се страд. и възвр.