ОТПЍВАМ

ОТПЍВАМ, ‑аш, несв.; отпѝя, ‑ѝеш, мин. св. отпѝх, прич. мин. страд. отпѝт, св., прех. Пия малко количество от нещо; пийвам. — За твое здраве! — вдигна чашата си Симеон. Той отпи по навика си само една глътка, а Карач пресуши чашата си до дъ‑

но. А. Гуляшки, ЗВ, 104. Аз отпивах кафе от ястъклия филджан и се оставях да ме замайва ароматът му. Ст. Сивриев, ЗСБ, 109. Селяните отпиваха пестеливи глътки, отчупваха големи залци от сухия хляб и приказваха за мъките си. М. Смилова, ДСВ, 42. — Заповядай! — посочи Лазар чашите си, но самият той не посегна към масичката.. Любомир отпи. Виното беше старо и хубаво. П. Спасов, ХлХ, 188. Михал войвода вино пиеше. /.. / Слуга му беше Станка робинка, / тя му налива златан доложан: / до полван чеша със руйно вино, / от полван чеша със бистри сълзи; / хем го налива, хем го йотпива. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 13. отпивам се, отпия се страд.

ОТПЍВА МИ СЕ несв.; отпѝе ми се св., непрех. Загубвам желание да пия. Така се разтревожих от лошата вест, че ми се отяде и ми се отпи.

ОТПЍВАМ СИ несв.; отпѝя си св., непрех. Пия, колкото ми се иска, пия до насита. Затова са празниците, за да могат хората да си отядат и да си отпият.

Списък на думите по буква