ОТПИЛЯ̀ВАМ

ОТПИЛЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; отпилѐя се, ‑ѐеш се, мин. св. отпиля̀х се, прич. мин. св. деят. отпиля̀л се, ‑а се, ‑о се, мн. отпилѐли се, св., непрех. Разг. 1. Отивам, отправям се някъде далече, обикн. без ясно определена посока; запилявам се. Неравен бой се от зори захвана / .. / И изведнъж накрая, / когато планината се руши, / когато изнемогнали души / на зъбите остали бяха — / гаджали към брега се отпиляха. К. Христов, ЧБ, 330-332.

2. Махам се, напускам определено място; запилявам се. — Татарите се отпиляха, бог да ги порази, щом Куман удари в гръб. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 290.

Списък на думите по буква