ОТПЛА̀ВАМ

ОТПЛА̀ВАМ, ‑аш, несв. и св., непрех. Заминавам, отдалечавам се с плаване (обикн. с плавателен съд) нанякъде; отплу‑

вам. — Едва ли е възможно, след като отплава със сала, да може да се върне обратно с него срещу бързото течение на подземната река. М. Марчевски, ТС, 116. Един капитан.. уверяваше българските емигранти, че гемията, с която Петко отплавал.. била настигната от страшна буря и изчезнала. Ст. Сивриев, ПВ, 70. И рече на царя Равана: — Аз не знам дали утре ще бъда цар. Бягайте, защото и вас няма да пощадят враговете ми! Вземете роби, колкото ви трябват и отплавайте от вашия остров! П. Бобев, ОН, 106. Нонка хвърли последното стръкче трева във водата, проследи го с очи, докато то отплава надолу. И. Петров, НЛ, 243. Той отплавал от острова на малкия си кораб, като го управяше по звездите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 108.

Списък на думите по буква