ОТПЛАЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТПЛА̀ЩАМ, ‑аш, несв.; отплатя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св. 1. Непрех. Остар. Извършвам нещо в отговор на нещо сторено. На враговете си човек тряба да отплаща сам и то като ги остави живи — да окраставеят во своята злоба. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 149. — И мама така добре ме гледа̀ и ми угажда̀ в живота... Господ да ѝ отплати за това. Т. Влайков, Съч. II, 286. — Ала Тодора мълком преглътвала задявките и някаква потайна мисъл я обземала. — Сигурно е кроила как да отплати на момците, задето са я задявали — пресякох думите на стареца. БР, 1931, кн. 4-5, 162.
2. Прех. и непрех. Остар. и диал. Заплащам, плащам нещо, което дължа; изплащам. — А най-пагубното е, че някои си земат и с лихва пари, кои отсетне доде са живи, не могат да отплатят. Ил. Блъсков, ЗК, 93. — Тогава [като стане даскал] ще отплаща колкото похарчихме сега за него от хака си. П. Р. Славейков, ГУ, 17. — А най-подир, може да си бягал от училището, като ти е било по-приятно да измерваш сокаците и да бъдеш свободен. Но колко тежко, вярвам, си отплащал за тази си открадната свобода. Р. Каролев, РЗМ, III. — Продай, майко, джанам, залагай / бащино тежко имане, / дано ми борча отплатиш. Нар. пес., СбВСтТ, 501.
ОТПЛА̀ЩАМ СЕ несв.; отплатя̀ се св., непрех. 1. Отблагодарявам се на някого, който ми е направил добро. — Дявол го взел... На̀, спаси ми ти живота и сега аз трябва... да ти се отплащам... — избърбори той. Ст. Дичев, ЗС I, 183. Времето и животът ще ги вразумят: те ще видят правия път и ще разберат, че не са нито интернационалсти, нито свръхчовеци.., а синове на България, която с майчинска нежност ги е родила, отхранила и просветила, за да ѝ служат, да ѝ се отплащат. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 32. Добичетата се отплащаха добре и предобре на грижливата стопан‑
ка — търпеливо и упорито вършеха трудната селска работа. К. Калчев, ЖП, 389. Той [Пинтата] гледаше младата и пъргава домакиня и се питаше как и с какво да ѝ се отплати. Цели три дни тя го гледа като свое малко болно дете и се чудеше как да му угоди. Г. Караславов, ОХ II, 125. Той [Грашев] отделяше оскъдни минути и за нея [Елена], и за децата, свикнал бе да чувствува опората им и не намираше време да им се отплаща. Д. Фучеджиев, Р, 333.
2. Остар. Издължавам се, разплащам се. — Платил е [вуйчо Христо] досега 12-13 хиляди борч на турците и се пак не може да се отплати. Н. Ферманджиев, РХ, 50. — Живеница да го яде тоя изедник Костадин.. Вика те жътва да му жънеш, а като света не ти се отплаща. Кр. Григоров, ОНУ, 112. — Едва да събере няколко гроша, за да си накупи каквато стока му тряба за в дюгеня, ето ти, че му са изпречва някой личен търговец, комуто, за да са покаже добър платец,.. земаше, та са обираше до парица и се отплащаше. Ил. Блъсков, ПБ II, 77. Тойзи истий человек е дължен на ботушаря, на шивача.. Разумява ся, че е весма праведно.. пара да не дава в дар, докле ся не отплати на взаимодавците си. С. Радулов, НД (превод), 122.