ОТПЛЕСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПЛЀСВАМ, ‑аш, несв.; отплѐсна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отплѐснат, св., прех. Разг. 1. Отхвърлям нещо или някого настрана. Като внимаваше да не изкриви браздите, да не отплесне навън палешника, да пори на еднаква дълбочина и като се пазеше да не се препъне в по-едрите блани, Станка забравяше за Бориса. Г. Караславов, ОХ I, 362-363. Кой знае как щеше да завърши тая неочаквана схватка, ако Ликоманов сам не бе се хвърлил и отплеснал с удар встрани пушката на войника. Ц. Драгойчева, ПД, 560. ^● Обр. Послушайте, верно е, / нас ни отплесна / епохата, хлябът, животът. Н. Вапцаров, Ст 1946, 74-75.

2. Насочвам към друго място (поглед, мисъл и под.). — Кой де намери толява душа.. — си мисли дядо Матея и отплесва поглед нататък. П. Тодоров, И II, 38. — Какво разбра от живота си и той, като не сети младост, като ни можа да се прибере, ни покой видя? — въздъхваше тя, па отплесваше поглед по тъмносинята шир на водите. П. Тодоров, И I, 43. Понякога той обича да заплашва и да си придава по-голяма важност. Я дойде, я не. И Яна повече и повече се успокояваше и отплесваше мислите си на други различни страни. К. Калчев, СТ, 28.

3. За мисъл, спомен и под. — насочвам на друго място, в друга посока. — Да рачиш да останеш.. — Като за десетина дена, да остана — кимна керванджията и изведнъж мисълта му го отплесна. П. Тодоров, И I, 96. Спомените за къщата, за дялбата, за децата, го отплеснаха на друга страна. Полето, нивите, баирите, реката, всичко се изгуби в тревогата за неговите [на Пинтата] домашни. Г. Караславов, ОХ II, 14. Мисълта му го отплесна от свои и от Загоре. П. Тодоров, И I, 107.

4. В съчет. със същ.: разговор, мисъл, внимание и под. Променям посоката, характера, същността на това, което се изразява от съществителното. Грижите около зимата и вестите от фронтовете за убити и ранени, за пленени и изчезнали отплесваха полека-лека приказките на проходчани за двамата дезертьори. Г. Караславов, ОХ II, 368. Никола отговаряше без охота и току гледаше да отплесне разговора в друга насока — за времето, за работата. ВН, 1962, бр. 3247, 4. Сашко се тъкмеше да пита дяда си и за другите звезди,.., но Кумовата слама, която беше се проснала по средата, точно над главата му, отплесна мислите му към оня тайнствен миг, когато завистливият кумец е дебнел с кош на гърба да открадне своя кум. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 338. — Предлагам да разкъсаш тая паяжина около себе си и да омачкаш тия гадове, дето създават разни слухове и ти подкопават името, за да отплеснат вниманието на хората, и си вършат по-добре своето вредителство! Ст. Даскалов, СЛ, 402.

5. Отвличам вниманието на някого, обикн. с незначителни неща; заплесвам, залисвам. След вестта за смъртта на Генко, Станка не оставяше стареца, все се въртеше около него, гледаше да го отплесва от тежката му скръб и да го разсейва. Г. Караславов, ОХ II, 437. // За нещо — отвличам вниманието, разсейвам. И ето, тази вечер, играта на двете ѝ внучета.., чистият им детски смях, буйните им, невинни и краткотрайни сръдни и свади, я отплеснаха от тежките грижовни мисли. Г. Караславов, ОХ IV, 66. — Това езеро е най-дълбокото! — заразправя водачът и това някак я отплесна от мъчнотиите. Ст. Даскалов, ЕС, 177. Въкрил крачеше бавно и се оглеждаше, той мислеше за предстоящата среща, но местата и предметите, свързани с толкова детски, юношески и младежки спомени, разкъсваха мислите ми и го отплесваха на различни страни. Г. Караславов, ОХ II, 197. отплесвам се, отплесна се страд.

ОТПЛЀСВАМ СЕ несв.; отплѐсна се св., непрех. 1. Отклонявам се от първоначалната посока на движение, отивам встрани. Лявото крило на жълтите наистина замахна

с всичката си сила, шутира, но топката се отплесна настрани и прелетя вън от игрището. Д. Калфов, Избр. разк., 315. Веднъж Юрталана стягаше едно орало и докато си одялкваше унището, теслата се отплесна и го посече по ръката. Г. Караславов, С, 183. // Изплъзвам се. Аз притиснах с две ръце дебелата верига о земята, отпуснах се върху ѝ, а бати пак тикна желязната пръчка в халката.. Не можах да завърша думите си, тъй като от натиска веригата се отплесна от ръцете ми, изви се, издрънча. Ст. Дичев, Р, 33. Мотрисите нямаха горе лири.., а само с по един прът — тролей. И интересно... Тоя прът тогава, преди шестдесетина години, като че ли много по-рядко се отплесваше от жицата, отколкото далеко по-усъвършенствуваните, рационализирани прътове на сегашните тролейбуси. Д. Калфов, Ст, 1963, бр. 918, 2. // За куршум — рекуширам. — Гръмнал се е в сляпото око: това място е сигурно, ако куршумът не се отплесне. М. Кремен, РЯ, 449. // Хлъзвам се, подхлъзвам се. Детето не е виновно, то хвърляше плоски камъчета, за да види колко пъти ще скочат над водата. Тъй се отплесна и падна. Л. Стоянов, Х, 41. — Колко е стръмно! Отплеснеш ли се оттук, чак доле ще се намериш. Т. Влайков, Пр I, 203. Той [пияният] се отплесва от пътеката, спъва се в набраздената неравна почва, поринва по очи и се разплюва като труп на земята. Ал. Константинов, Съч.I, 228.

2. Прен. С обст. поясн. за място. За мисъл, реч и под. — насочвам се другаде. Мислите ѝ шареха около днешните тревоги.. После се отплеснаха назад, в миналото. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 475. Той тръпнеше разговорът да не се отплесне в нежеланата посока. А в същото време как искаше да стане от масата, да избяга някъде далеч и да блъска с юмруци главата си. Лъжата го изгаряше. Сл. Чернишев, ВМ, 90. А Колчо седне пак на дъската при дядо Марин и уж слуша неговите старешки приказки, ала ухото му се не откъсва от крехките песни, що долитат из уличката и погледа му токо се отплесне към малкото, живо хорце на коританите. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 191. Тодор се мъчеше да бъде по-спокоен и да не мисли за най-лошото, но умът му се отплесваше все натам — към затвора и килията. Г.Караславов, Т, 50.

3. Обикн. с предл. в, по и следв. същ. или със следв. гл. и съюз да. Увличам се по някого или нещо, като преставам да забелязвам или забравям всичко друго; заплесвам се, залисвам се. Тошка мислеше как да се затрие. И всеки миг се отплесваше в спомени за Минча. Да вярваше, че след смъртта ще се съберат, по-лесно би се решила. Г. Караславов, Тат., 95-96. — Ти си лошичко момче — казваше тя, когато я ревнувах.. — Лошичък — когато бях нежен.. И когато на улицата се отплесвах в разговор с някой приятел, докато тя чакаше и нервничеше. Г. Крумав, Т, 77. Тя [жената] се оттегли в мрака на кухнята. Там неволно щеше да се отплесне да мисли пак за болести, пари, храна, дрехи, квартири. Бл. Димитрова, ПКС, 86. Напразно се хабят силите, когато човек се отплесва по химери. Сл. Боянов, СК, 309.

4. Отклонявам вниманието си, обикн. по незначителни неща; разсейвам се, заплесвам се. Ако се намереше някой да го заговори, преди да си е влязъл, баща му се отплесваше, започваше дълъг разговор и разсеяно потупваше децата си, докато те притичали подскачаха и се блъскаха наоколо. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 275. Нейната задача сега беше само да варди. Не бива да се отплесва — може да пропусне някой подозрителен шум. П. Спасов, ХлХ, 267. — Впрочем.. как се отплеснахме! — каза Коста. — Откога говорим, а още не съм ви запознал с майстора. Г. Мишев, ЕП, 232. — Но да не се отплесваме. Сега идва най-важното. В. Цонев, ОК, 43.