ОТПЛИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПЛЍТАМ, ‑аш, несв.; отплета̀, ‑ѐш, мин. св. отплѐтох, прич. мин. св. деят. отплѐл, св., прех. Освобождавам, разплитам нещо заплетено. Гмурнаха се [Коцето и Павката] и двамата. Хванаха клона и отплетоха мрежата. ВН, 1963, бр. 3686, 4. Баща ѝ простря ръката, отплете пеперудата, която пак почна да подхвърква. ИЗ 1874-1881, 1882, 59. отплитам се, отплета се страд. и възвр. Злочестата пеперуда колкото повече ся мъчи да ся отплете, толкова повече ся заплита. От друга страна пък неприятелят ѝ почна да увива ситна мрежица около нея, тъй щото тя вече ся отчая за живота си. ИЗ 1874-1881, 1882, 59.