ОТПОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПО̀Р, мн. няма, м. Противодействие, противопоставяне, отблъскване на нападение; съпротива. "Той [Скобелев] ни посочваше къде можем да дадем отпор на турските войски, ако те се опитат да навлязат." С. Радев, ССБ I, 137. Трябва да се подчертае, че всичките военни подвизи на нашия народ не са били никога плод на насилието ни върху другиго, а винаги са били един наш съществен отпор срещу чужди нашествия и зли попълзновения. Д, 1990, бр. 46-47, 4. Три деня младите дружини / как прохода бранят. / .. / Щурмът е отчаян, отпорът е лют. Ив. Вазов, Съч. I, 203. Ние тряба сериозно да подхванем делото и да бъдем готови да дадем отпор на произвола над нас. П. Р. Славейков, ПХС, 96.