ОТПОЧИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПОЧЍВАМ, ‑аш, несв.; отпочѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Почивам, възстановявам силите си; отморявам се. Празничен ден севлиевци отпочиваха от тежката си работа като лете отиваха по няколко семейства вкупом на тиферич в лозята, било на Мамарча при буйната чешма. Ив. Хаджийски, БДНН I, 157. Той [академикът] не можеше да заспи.., но трябваше да полежи тъй поне до три часа. И най-важното — да не мисли, да отпочине, да събере сили за дългия летен следобед. П. Вежинов, НБК, 334. Той няма да им [на византийците] даде време да отпочиват и да се разгърнат, а ще ги удари веднага, дори както са в походен строй. А. Гуляшки, ЗВ, 115. Настали гора зелена, / нашли са студено кладенче, / седнали да отпочинат, / студена вода да пият. Нар. пес., СбНУ V, 19.

ОТПОЧЍВАМ СИ несв.; отпочѝна си св., непрех. Отпочивам. — Я дай лопатата, дядо... — аз да ти помогна. Аз съм по-млад.., ще поработя, а пък ти седни да си отпочинеш. А. Каралийчев, ПГ, 33. Старите имат повече нужда от чист въздух и трябва да си отпочиват повечко, отколкото здравите и младите. П. Р. Славейков, Пч, 1871, кн. 3, 47.