ОТПОЧИВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПОЧЍВКА, мн. няма, ср. Остар. Почивка, отпочиване, отмора. От своята деятелност той е пожънал само огорчения и, когато настана за него време да получи оная заслужена отпочивка, на която му даваше право дългогодишното му подвизаване на учителското поприще, той имаше нужда да търси убежище, дето да скрие от света унинието, с което тия огорчения и разочарования бяха отровили душата му. К. Величков, ПССъч. VIII, 105. И от часовете за отпочивка и за сън той открадваше време да си почете. С. Бобчев, ЖФ (превод), 15.