ОТПРА̀ВЯМ

ОТПРА̀ВЯМ, ‑яш, несв.; отпра̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Насочвам, направлявам някого или нещо в определена посока. Пристигнаха в хижата и почерпиха войниците с по чашка чай, после ги отправиха надолу по шосето за Якоруда. Ас. Христофоров, П, 11. Еньо отправи кончето към колата. Срещна ги. Снаха му Иваница възпира колата. Елин Пелин, Съч. III, 164. Той решил да отмъсти за бойните си другари, изправил се и се приготвил да отправи и последния си куршум в лицето на врага. Сл. Трънски, Н, 300. Отправи пушката нагоре и гръмна. К. Петканов, БД, 34. На другата година Копроним пак ся приготвя за бой и всред зима отправя войските си към Българско. Д. Войников, КБИ, 46. // Насочвам, съсредоточавам върху някого, нещо (поглед, очи). Никога няма да забравя погледа му. Това бе същият мрачен, пълен с разочарование и болка поглед, който той ми отправяше открай време, когато сбърквах. Л. Станев, ПХ, 15. Левски свали палтото, наметна го и отправи пак очи към шосето. Ст. Дичев, ЗС II, 300. // Изпращам нещо (съобщение, писмо и под). Десетки селяни отправяха пълни с възмущение писма до правителството и настояваха час по-скоро.. да престане тормозът над невинни хора. Сл. Трънски, Н, 209. Друмев е посочвал как от две години насам Тошков само веднъж отправил до дружеството насърчително писмо. М. Арнаудов, БКД, 234. Като стигнах в Ихтиман отправих оттам до българския княз.. телеграма. П. Р. Славейков, ПХС, 3. Рапортите, които губернаторите

на провинциите отправили тайно до правителството в Париж, върху общото мнение на жителите за войната, тези рапорти единогласно изражават хладнокръвието на народа и неговото предпочитание да си гледа индустрията, търговията и земледелието. Лет., 1871, 209.

2. Книж. В съчет. със същ. молба, предупреждение, обвинение, закана и под. Означава извършване на действието, което се съдържа в значението на съществителното, напр.: отправям молба — моля. "Помните ли, веднъж ви запитах за Найдиния баща и ви молех никому да не казвате нищо. Сега отправям друга молба".; отправям предупреждение — предупреждавам. Види се, преди декември 1800 г. руският консул в Букурещ ще да е отправил предупреждение към отцепника [Пазвантоглу] да престане да отправя видински дружини към Олтения. В. Мутафчиева, КВ, 221.; отправям обвинение — обвинявам. Обаче най-жестоко обвинение ще отправи всеки към господарите на Франция, когато срещне клошарите. Ив. Мирски, ПДЗ, 78.; отправям заплаха — заплашвам. Не отправяйте заплахи по адрес на хората. МП, VIII кл, 1980, 48.; отправям закана — заканвам се. Плати глобата и оттогава всички вкъщи си отваряха очите на четиринайсет, когато са с кравите. — Тая гледайте вие, тая е пакостницата! — отправяше той закани към Сивата. Ст. Даскалов, БМ, 270.; отправям въпрос (питане, запитване) — питам. — Искам да обясня — каза толстоистът, като се хвана в облегалото на стола и огледа хората, сякаш не към Кондарев, а към тях отправяше въпроса си — кой е критерият при проявата на вашата воля? Ем. Станев, ИК I и II, 64. Жертвоприношенията извършват жреци. Имало и оракули — специални жреци, пред които вярващите отправяли запитвания, а те им отговаряли уж от името на божеството. Ист. V кл, 1980, 92. Светът обикновено я гледаше кога излязва с двамата си синове на разход и да ся усмихва меланхолически, колчем децата ѝ отправяха в невинността си някои питания, които можаха да докарат почудвание. Те бяха твърде остроумни. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 57.; отправям упрек — упреквам. Ние се надяваме, че сега.. няма да се намери никой, който да отправя упреци срещу която и да било [велика сила]. БД, 1909, бр. 1, 3.; отправям критика — критикувам. — Най-жестоката критика аз отдавна съм отправил върху себе си. Д. Немиров, Д № 9, 77.; отправям апел — апелирам. Старците от Синода са отправили един апел между миряните, с който, след като се посочват добрите страни на вегетарианството, поканват народа към възприемането му. Хр. Смирненски, Съч. III, 50. отправям се, отправя се страд. — Всяка държавна помощ, напротив, трябва да се отправи и да достигне само до бедните. Й. Йовков, ЧКГ, 250. Никога никоя жена не може да срещне оня женски поглед, който се отправя към мъж. Бл. Димитрова, ПКС, 120. Ала пред затворите и съдилищата се трупаше народ в мирен бунт срещу властта: носеше се храна от близки и далечни на затворниците.., отправяха се закани към тираните. Д. Талев, И, 466. Секи ден [в Русия] са отправят молитви за сполуката на славянете. НБ, 1876, бр. 26, 103. отправям си, отправя си взаим. По едно време и двамата се съглеждат и си отправят зверски погледи. Ив. Вазов, Д, 33. Обзети от обща възбуда, те [ловците] бъбреха непрекъснато и шумно по пътя, като си отправяха закачки и се смееха с пълно гърло. Ем. Станев, ЯГ, 101.

ОТПРА̀ВЯМ СЕ несв.; отпра̀вя се св., непрех. 1. Упътвам се, тръгвам в някаква посока. Бенко надига глава и вижда как през двора крачи мъж.. След малко той се спира, оглежда празния двор и се отправя към високия пруст на старата им къща. Ал. Бабек, МЕ, 16. Отгоре, откъм гарата, се показаха две момчета. Спуснаха се надолу и тичешком се отправиха за брега. Д. Калфов, КР, 13. Досега други го бяха [Стоян] водили в тоя град, колкото пъти бе идвал, и му се струваше, че сам не би знаял накъде да се отправи. Д. Талев, ЖС, 16. Нашият приятел са отправя из улицата, към кафенето. З. Стоянов, ЗБВ I, 41.

2. Със следв. изр. със съюз да или с предл. на, за. Запътвам се нанякъде с определена цел. Вкъщи ни съобщиха, че Танас по невнимание бил прекарал иглата на машината през показалеца на лявата си ръка.. Напуснал дюкяна и като пиян се отправил да дири доктор. Ст. Чилингиров, ХНН, 181. Хората.. пристъпят тихо, купуват каквото им е нужно и се отправят да разглеждат изложените в същата зала грамадни метеори. Г. Белев, КВА, 307. На сутринта станали рано и всеки се заловил за работа. Мъжът останал да шета вкъщи, жената се отправила на оран в полето. Ран Босилек, ВП, 90. Отдавна закри се съветът военен, / и щабните чинове в другата стая / за сън се отправиха. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 97. Същият още час са отправих на път, по линията на железницата, гладен, без тескере. З. Стоянов, ЗБВ I, 56.

3. Остар. С предл. до, към. Обръщам се към някого, обикн. за съвет, помощ и под. И се върна [циганката] към катуна си, като се отправи към мене със следующите думи по български: "Не е ли тъй, две ръце са за една глава." П. Р. Славейков, Избр. пр II, 51. И когато ги запитах учат ли тие в училището наустницата и псалтира.., то присъствующите слушатели, към които са отправях да питам, такъв смях подигаха, щото замръзнах на мястото си от срам. З.

Стоянов, ЗБВ I, 87. В най-последнята минута Австрия са опита да посредничествува [между Русия и Турция] в един примирителен дух.. За тая цел тя са отправи до английския кабинет, за да иска и неговото съдействие. НБ, 1877, бр. 74, 285. Отправяме ся към всичкия българский народ и предизвикваме го на енергическа борба за правата, за самоуправлението на България. П. Р. Славейков, ПХС, 96.

4. С предл. към. За очи, поглед — насочвам се към някого или към нещо. Той беше кротък и мълчалив и някаква особена меланхолия падаше на бледното му, почти прозрачно лице, винаги когато погледът му се отправяше към широкото поле наоколо. Й. Йовков, ПК, 178. Изпъкналите му [на кмета] очи се отправиха към нея с вълчи поглед и по мазното му лице преминаха розови облаци. Елин Пелин, Съч. V, 164.

Отправям / отправя поглед; отправям / отправя очите си. Книж. 1. Към някого. Очаквам защита, подкрепа от някого, надявам се, разчитам на някого. В тежки минути, когато са изправени пред непреодолими трудности.. всички отправят погледи към него.. Той умее да се справя с всяко сложно положение. Е. Каранфилов, Б III, 304. 2. Към нещо. Стремя се към нещо, желая да постигна, да получа нещо. — Не ся отчайвай, че днес не можеш да вършиш еди кое си славно дело.. Може би, че онова, към което си отправил очите си, не ся постига изведнъж. А. Цанков, Н, 1875, кн. 4, 21.

Списък на думите по буква