ОТПРАШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПРА̀ШВАМ, ‑аш, несв.; отпра̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Жарг. Заминавам, тръгвам бързо и неочаквано за някъде; офейквам. Млатеха до обяд, ни плод жалеха, ни клони, а сетне събираха в найлонови торби всичко: здраво, гнило.., натъпкваха торбите в двете коли.. и отпрашваха към града. В. Милев, РК, 145. И тримата конника отпрашиха, без да се обърнат и без някой да се опита да ги спре. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 283. Няголов ми благодари, каза, че ще ми се обади в София след седмица и отпраши към Самоков. Й. Попов, ЧП, 45.