ОТПРАЩАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПРА̀ЩАНЕ ср. Отгл. същ. от отпращам и от отпращам се. — Десет... Брей, времето върви! А мен работа ме чака! Тонът му и това, че извърна пренебрежително гръб, подсказаха на опитния чорбаджия какво да направи. Той.. тръгна заднешком към изхода.. Не беше ли с цел това отпращане на стария чорбаджия? Ст. Дичев, ЗС II, 113. С отпращането на Пушкина на юг.. зазвучава ясно първата тъжовна струна в неговата поезия. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 79.