ОТПРЍЩВАНЕ ср. Отгл. същ. от отприщвам и от отприщвам се. Тя също не беше получила достатъчно наряди за децата си.., викаше и все гласът ѝ се губеше. Стана едно такова отприщване на чувствата, вървели като подземни води, че никоя сила не можеше да ги спре. Ст. Даскалов, СД, 488.