О̀ТПУСК

О̀ТПУСК м. 1. Временно освобождаване от служба, от служебни задължения за почивка, по болест или по други причини; отпуска. Бяхме напълно изолирани — до един месец след постъпването ни в казармата нямахме право на никакви свиждания. До три месеца никой не получаваше градски или домашен отпуск. П. Илиев, ЛВ, 27. Той пишеше, че си е взел 15 дни отпуск и е заминал на почивка, но не съобщаваше къде. М. Грубешлиева, ПИУ, 134. Той поискал отпуск по болест и заминал.. В Левуново Смирненски посетил болния си брат. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 71. Назифе Арифова е работничка във флотационната фабрика.. Но сега тя е в отпуск по майчинство. Затова не я намерих във фабриката. Н. Стефанова, РП, 128.

2. Църк. Отпуст (в 1 знач.). Свършихме святата литургия. След отпуск баща ми покани всички да му додат на гости. М. Кънчев, В, 172. Архимандритът.. размахваше тежка сребърна кандилница и водеше края на литургията. Камбаната най-после удари за отпуск. П. Здравков, НД, 87. На Димитровден имахме голяма черква; след черковния отпуск селяните по обикновеному насядаха вън надлъж под черковната стряха, за да се посприкажат. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 553. Сутринта рано, момъкът се облече в приготвените за венчане дрехи.. и отива в църква, дето ще чака и след отпуск на църква, доде доведат невястата. СбНУ VIII, 54.

Списък на думите по буква