ОТПУСКА —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ТПУСКА ж. Разг. Отпуск (в 1 знач.). Не разрешава никаква отпуска на Марин Димов, нито платена, нито неплатена. Така се разделиха. А на другия ден, когато.. потърси своя заместник, казаха му, че не се явил на работа. Оставил бележка, че заминава за София, в отпуска, ще се върне след три дни. Ст. Поптонев, НСС, 152. Митко преглътна, помълча и смутолеви: — Избягах от пост. Затъжих се за вас, пък не ми дават отпуска. Х. Русев, ПС, 56. На следния ден имаше училище, но тя измоли отпуска, излъга, че отива в София при близък болен. М. Грубешлиева, ПИУ, 170. Към края на отпуската вече не го свърташе вкъщи. Зажадня за работа, за общуване с хората. Ем. Манов, ДСР, 485.