ОТПУСКАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПУСКА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Разг. Човек, обикн. войник в отпуск. Другата неделя.. Стойчо отново отиде в отпуска, а останалите отидоха в кухнята да белят картофи.. Вечерта единственият отпускар се прибра рано-рано. К. Грозев, СС, 122. Майките на мобилизираните ходеха като болни и тичаха при всеки отпускар, за да научат нещо за своите чада. И все им се струваше, че отпускарите не казват истината. Г. Караславов, ОХ I, 372. Войникът отново си пое дъх и продължи: — От нашата рота се върна отпускар.. — Е, какво? — запита Чавдар. — Върнал се войник от домашен отпуск, сетне? В. Нешков, Н, 110. Буйната радост на отпускарите.. винаги предизвиква в сърцето на фронтовака.. или незлобива завист, или сподавена скръб по близките хора и родните огнища. А. Гуляшки, ЗВ, 342.