ОТПУСНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТПУ̀СНАТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от отпусна като прил. 1. Който е увиснал, клюмнал поради умора, липса на сили или в резултат на някакви чувства, лошо настроение и под. Почнало да ръми. Пътят се разкалял и мъгли забулили всичко наоколо. Конете се мъкнат с отпуснати глави и опашки, а кочияшът се намята презглава. Д. Габе, Н, 9. Тя надвеси своето бледо лице над неговото, хвана отпусната му ръка и я стисна с всичка сила на любовни желания. Елин Пелин, Съч. III, 41. Не виждам лицето ѝ, но по отпуснатите ѝ рамене чувствувам, че не само дълъг път е вървяла, но и тежка скръб носи със себе си. Л. Александрова, ИЕЩ, 38. Други две заптиета и неколцина преспански турци държаха в ръцете си тялото на някакъв човек, тъкмо до прага на вратата висяха отпуснатите му нозе. Д. Талев, ПК, 701.
2. Който не е стегнат; разхлабен, халтав, разпуснат. Той държеше дългата тръстикова пръчка с отпуснатия конец, който се полюляваше, подухван от слабия ветрец. Д. Спространов, С, 136. — Ха! — подвикна той и се помъчи да скочи, но натежал върху отпуснатата пружина, остарял и позакърнял, той само размаха смешно и безпомощно ръце и крака, без да може да се повдигне. Г. Караславов, ОХ I, 236-237.
3. За тяло или неговите мускули, части, органи — който е изгубил стегнатостта си, еластичността си, който е нестегнат, увиснал. Видях през полуотворените си клепачи едно едро, отпуснато тяло и едно също тъй отпуснато застаряващо лице. Б. Райнов, ДВ, 21. Самият Гърбасана.. бе излязъл на площадчето пред вратата на кръчмата си.. Едър, с изпъчен корем и отпусната гуша.. той бавно се разхождаше насам-натам. Д. Ангелов, ЖС, 33. Тя [буля Петровица] продължаваше да стои пред вратата и нервно да стиска ръце под престилката си, която се повдигаше и слагаше ведно с вълненията на отпуснатите ѝ гърди. Ст. Чилингиров, ХНН, 17.
4. За човек — който е апатичен, лишен от бодрост, живост, енергия; вял. Винаги така енергичен, че дори подскачаше по улиците, за да къса листа от дърветата, сега той бе отпуснат и омърлушен. П. Льочев, ПБП, 21. Още същата вечер всички от четата на Камен забелязаха странната промяна в Петко Сланината. Сякаш не беше вече той, нямаше и помен от отпуснатия, състарен човек! Й. Гешев, ВТ, 23. Когато овчарчетата го заобикаляха, той ставаше отпуснат, ленив и не му се ставаше за каквото и да е. Й. Йовков, ВАХ, 156. "Хайлазин си бе, отпуснат човек си, как може такъв да се родиш; нищо не правиш, само гледаш да лапаш, дъно няма пустото ти черво". Ив. Венков, ХКН, 27. // Немарлив, небрежен, развлечен, разпасан, тромав. Приближи се и друг един, около тридесет и пет годишен мъж — небрежно облечен, отпуснат, небръснат от два-три дни. Т. Талев, ГЧ, 6-7. Той изглеждаше доста отпуснат, изтъркан и занемарен, ала инак бе бодър. Т. Влайков, Съч. III, 63. Външността му [на Павел] изглеждаше безупречна и тя [Ирина] прецени това пак със светския навик да отличава стегнатите и енергични мъже от ленивите и отпуснатите. Д. Димов, Т, 657.
5. Който се чувства освободен, ненапрегнат, който не изпитва напрежение, притеснение; спокоен, непритеснен. И само като си помислеше, че няма окопи и телени мрежи, че няма болнична миризма и суетня, той [Пинтата] притваряше очи, отпуснат, доволен, сит. Г. Караславов, ОХ II, 54. Не беше се виждал с тия свои люде осем години, те се отнасяха към него [Лазар] като гост, но все пак те бяха станали и по-други. Бяха станали по-свободни във всяко нещо, по-отпуснати, по-небрежни. Д. Талев, ПК, 850. — Аз ти се моля, като на рождено чедо, давай си широко сърце, бъди отпуснат, ето ти и дюкени и друго, що е останало, сичко е на твоя ръка. Ил. Блъсков, ПБ I, 52.
6. Който изразява апатия, отсъствие на бодрост, енергия; вял. Баща му [на Казака] убиха в първите дни на войната. Той беше висок, снажен човек.. От него му остана само една фотография.. Там той е млад, с вирната глава.. Печалното изражение и уморения, отпуснат вид е придобил после, като общ работник по железопътната линия. Г. Караславов, СИ, 125. Юмер бей отдели пръстена с жълтия камък с отпуснато, лишено от воля движение — ръката му като че не изпълняваше ясна заповед, а само едно смътно желание. Д. Мантов, ХК, 130. Той [мъжът] стана тежко и излезе с отпусната походка. П. Вежинов, ДВ, 157.
◊ С отпуснато сърце. Разг. Успокоен от някаква тревога, от нещо, което ме е потискало. Едва като се увери още веднъж, че навън никой не го е дебнал.., той се прибра с отпуснато сърце в стаицата си. Г. Русафов, ИТБД, 188. Трогна се старият инспектор и каза няколко думи за сбогом.. — Ха па, дано не се връщаш никога вече тука! — му пожелаха те [учителите] наум, взеха дневниците и с отпуснати сърца закрачиха към стаите си. Ст. Даскалов, ПЯ, 129.