ОТПУ̀СНАТО

ОТПУ̀СНАТО нареч. 1. Без бодрост, живост, енергия; апатично, вяло. Той крачеше бавно, отпуснато, погълнат от нерадостните си мисли — другарите му десет дена не бяха слагали в уста нищо друго освен хляб и сирене. Д. Спространов, С, 30. Някъде наблизо се обади куче. То полая малко — сънливо и отпуснато — и млъкна. Кл. Цачев, СШ, 84. Всичко това Ирина изслушваше отпуснато и лениво, а после се качваше горе и потъваше в летаргията си. Д. Димов, Т, 654. Казълбаша, Казълбашката и Севда го [Юрталана] изпратиха до пътната врата с много здраве. Той се ръкува студено, отпуснато, кимаше леко с глава и си мислеше за непоправимия удар, който можеше да се стовари върху главата му. Г. Караславов, С, 229.

2. Без притеснение, напрежение; спокойно. Никола учудено погледна мъжа, който небрежно и отпуснато се бе разположил във файтона. В. Геновска, СГ, 329. Облегната отпуснато на възглавницата си,.. нежната и чувствителна госпожа Милица Арсениева дочиташе най-занимателната и сърцепленяваща глава на стария френски роман. Ив. Вазов, Съч. IХ, 131. По тревата наметнати с шинелите си лежеха десетина партизани.. — чистеха оръжието си.. и тихо и отпуснато разговаряха. П. Вежинов, НС, 200.

Списък на думите по буква