ОТПУСНАТОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПУ̀СНАТОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от отпуснат. Петър се показа бързо на вратата. Нямаше и следа от предишната отпуснатост на лицето му. То сега бе напрегнато, веждите сключени, в очите му святкаха зли и предизвикателни пламъчета. В. Райков, ПВ, 13. Манол изгледа накриво жена си. Не му хареса нейната отпуснатост,.. просташката ѝ талия, походката ѝ. Ем. Станев, ИК I и II, 202. Упражненията за разхлабване имат за задача да възстановят нормалната отпуснатост, халтавост и мекота на мускулите, които са извършвали някаква дейност. Ив. Мангъров и др., ПГ, 29. Правеше ми впечатление, че през тези дни хората вървяха малко небрежно.., чувствуваше се някаква небрежна отегченост и отпуснатост. Й. Радичков, СР, 234.