ОТПУШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТПУ̀ШВАМ, ‑аш, несв. отпу̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Махам това, с което е затворен отворът на нещо. Противоп. запушвам. Докато отпушваше бутилката и наливаше коняка, той [Томов] я канеше — заповядайте, другарко Стоядинова, какво правите. Ст. Поптонев, НСС, 74. Постлаха пред колибата черги и губери, отпушиха дамаджаните и плоските, завъртяха шишкебапи и пилета. Ем. Станев, ИК I и II, 491. След малко той [морякът] ще отпуши някакъв кран и ще започне да облива дъските на палубата със силна водна струя. Св. Минков, ДА, 18. Вощака отпуши манерката, наля вода в едно алуминиево канче и я поднесе на Евгени. Д. Ангелов, ЖС, 518. Чак на шестия месец ми даде гайдуница: "Хайде, каже, свири!" "Кажи ми де как да играят пръстите — питам го, — коя дупка да запушвам и отпушвам?" Н. Хайтов, ШГ, 64.
2. Махам преградата на нещо (обикн. река, поток и под.), за да пусна водата. Противоп. заприщвам. Той отпушваше водата и кречеталото затракваше. Й. Йовков, СЛ, 21.
3. Прен. Оставям, пускам нещо да се проявява свободно, без да го потискам, спирам. Денят беше дошъл, но не точно така, както си го представяше, а тъй, както идват такива дни, в които хората отпушват затаените си страсти, слабости и въжделения. Ем. Станев, ИК III, 458. Отпушил един глас, пее, та земята се дъни... Треперят звездите. Н. Хайтов, ШГ, 45. отпушвам се, отпуша се страд. Те се хвърлиха с ожесточение върху ужасените турци и биеха, сечаха — докато най-сетне изходът на коридора се отпуши и целият този порой.. заля вътрешността на стражницата. Ст. Дичев, ЗС I, 179.
ОТПУ̀ШВАМ СЕ несв.; отпу̀ша се св., непрех. 1. За нещо (обикн. отвор) запушено, затъкнато, затиснато — освобождавам се от това, което ме запушва. Противоп. запушвам се. Подскачах да ми се отпуши ухото, като че вода е влязла в него, но не се отпуши. К. Видински, НСП, 58. Ушите на бай Тано се отпушиха и започнаха да улавят вече звуковете. Ст. Даскалов, ПЯ, 75.
2. За нещо (обикн. река, поток и под.) — освобождавам се от преградата, която ме заприщва. На 20 януари отпуши са тая голяма река, грамада ледове потекоха. Ил. Блъсков, ПБ III, 78.
3. Прен. За нещо потиснато, задържано, спряно — проявявам се свободно. Пак го обхвана вчерашното веселие. Запя. Отпуши се дебелият му глас, прокънтя празната черква. А. Каралийчев, В, 70.
4. Прен. Отпускам се, разпускам се. — Хайде, отпушѝ се, говори! — със сдържано раздразнение каза Чорни. — Нека поне ти олекне! П. Вежинов, НС, 237. Писмото ми стана май длъжко, но ти, приятелю, знаеш — като се отпуши човек понякога, спиране няма. Ем. Манов, ПС, 18. И много време не попипна проклетите карти.. Но един ден Мъдрьо се отпуши.., какво са играли, не зная, но Мъдрьо проигра парите. М. Кюркчиев, ВВ, 112-113. Ако книгата я заинтригуваше със заглавието или съдържанието си, аз се отпушвах на дълги преразкази и гледах с красноречието си да направя незабележима границата на раздялата. К. Георгиев, ВНП, 32.
◊ Отпушвам си / отпуша си ушите. Разг. Преставам нарочно да не чувам нещо, да не обръщам внимание на нещо (обикн. нещо, което ме засяга или е отправено към мен — клюки, подмятания, молби). — Внимавайте всички! Слушайте! И ти, отче, отпуши си ушите най-сетне! Д. Мантов, ХК, 106.