ОТПЪРВОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПЪ̀РВОМ нареч. Остар. и диал. Отпърво, отпървен, изпърво, изпървен,изпървом. — Захвана се една борба срещу мене: отпървом с шушукане из миши дупки по чаршията, след туй се разщърка и между раята. П. Тодоров, Събр. пр II, 354. Отпървом те приказваха по-тихо, сетне отпуснаха гласове, та процепиха нощта. Кр. Григоров, Р, 117. — Отпървом Иванко искаше да ме коли, да ме беси.., а сега го гледаш, че сѐ с царска корона сънува и бълнува. В. Друмев, И, 13.