ОТПЪТУ̀ВАМ

ОТПЪТУ̀ВАМ, ‑аш, св., непрех. Заминавам, тръгвам на път, обикн. с превозно средство. И тъй, вместо да замина за Холивуд, аз отпътувах с един параход за добитък към Европа. Б. Шивачев, ПЮА, 169. Няколко пъти през нощта Фани си казваше уверено, че на другия ден ще отпътува за Мадрид. Д. Димов, ОД, 174. За България [Нако] отпътува с едно сандъче, в което бил скъ̀тал за спомен няколко златни монети с образа на Линкълн. Г. Алексиев, ДЦ, 85. Той [полякът] ми каза, че ще отпътува за в Турско, за да познае живота и обичаите на тамошните. АНГ I, 702. // За превозно средство — заминавам, потеглям. Архиепископът и Славейков се качили на парахода, който веднага дигнал котва и отпътувал за Одеса. Ст. Дичев, ЗС I, 33. Параходната сирена изсвири тревожно и машините затрещяха в черната вода. "Левиатан" се заклати и отпътува към миражната обетована земя. Св. Минков, Избр. пр, 68.

Списък на думите по буква