ОТПЪТУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПЪТУ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отпътувам. След отпътуването на Васил Стоянов за България.. всичките грижи по ръководството на дружеството и уреждането на списанието са лягали изключително върху Васил Друмев. М. Арнаудов, БКД, 232. През лятото на 1898 г. баща ми реши да посети родния си град и ние с братчето ми нетърпеливо чакахме определения за отпътуването ден. Д. Казасов, ВП, 56. За превозните средства е необходимо да се създаде ясна и прегледна връзка между всички вливащи се [на гаровите площади] улици, като се предвидят места за пристигане, отпътуване и паркиране. Т. Горанов и др., ПА, 171.