ОТРАДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРА̀ДА, мн. няма, ж. Книж. Радост, удоволствие, утеха. Кога ще съмне? Той намираше малко отрада и ободрение само в гледането на звездите. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 24. — Сега вече ще знаеш за какво си роден, ще знаеш за какво, ако потрябва, да се делиш от живота. Приемаш ли такава велика и тежка отрада, Димо? Г. Манов, КД, 135. Зарад целувка дай уста! / Кога увехне младостта, / ще ти е споменът отрада — / че си била на младост млада! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 160. Единствената отрада била за нея — да ся повиди с баща си. При него тя забравя все, что е претърпяла, все, что има още да пренесе. С. Радулов, ГМП (превод), 219.

— С. Врачански, Неделник, 1806.