ОТРА̀ДЕН

ОТРА̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. Книж. Радостен, приятен, утешителен. — Господа! Първи път виждам българи в тая земя, и, признавам се, обикнах ги с всичката сила на душата си. Това ново и отрадно чувство, което ме свързваше с вашите страдания и борба,.. стократно се усили. Ив. Вазов, Съч. VI, 94. Ако вземе човек да сравни .. произведенията на нашите с онези на чуждите художници, ще констатира отрадния факт, че нашите правят чест на младите си майстори. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 383. Темната вечер са приближала към земята; а най-благодатната, най-отрадна и най-приспивающата тишина царствовала на небето и на земята. Л. Каравелов, Съч. II, 114. Буйните тези оратори достойно защищават българските интереси..; а това произвежда най-отрадни впечатления в средата на дългостраждущето българско население. НБ, 1876, бр. 23, 89.

Списък на думите по буква