ОТРАНИЧКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРА̀НИЧКО нареч. Разг. Умал. от отрано; отранко. На разсъмване разбойникът стигнал на градското пазарище и съзрял едничкия отворен дюкян на обущаря Мустафа. — Много си подранил, старче — рекъл той. Навярно очите ти недовиждат, та почваш отраничко работа. Св. Минков, ПШ, 181. — Ти в сено спал ли си? .. Само че трябва да се нареже отраничко, за да се поотвърне, да поувехне. Г. Караславов, Избр. съч. II, 165.