ОТРЀЖДАМ

ОТРЀЖДАМ, ‑аш, несв.; отредя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Определям, давам за ползване нещо някому. Там пък, дето боляринът не се намираше в кулата си или изобщо наблизо нямаше болярски дом, селският протогер, т.е. кметът, им отреждаше най-добрите хижи и поднасяше на изгладнелите пътници, което можеше да намери у селяните. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 169. Отредиха му стая в един от метосите, дадоха му [на Неофит] взаимоучителните таблици. Вл. Свинтила, СЗЗ, 143. Всичко се нагласи. Голямата стая на общината отредиха за салон за публиката, а съседната, по-малката — за сцена. Р, 1927, бр. 252, 1. Като се остави настрана странното помещение, което му бяха отредили [на поп Тилев] тъмничните власти, те не бяха престанали да се отнасят към него с

уважение, както мислеха че прилича на сана му и на името му. К. Величков, ПССъч. I, 140.

2. Предопределям, предназначавам за някого нещо (да изпита, да преживее и под.). — Нима за тебе и за твоето учение няма разлика между приятел и враг? Нима ти за всички отреждаш еднаква грижа в сърцето си? М. Смилова, ДСВ, 145. — И моля ви се, не тревожете сега душата ми, че ще извършите непростим грях пред Господа Бога, защото той отрежда на човека какъв да бъде и не пита родителите му. Ем. Станев, А, 62. И едва сега прозрях.., че щастието на човека е понякога тъй близо до него, че той дори не може да го види. Боговете отредиха да разбера това на преклонна възраст. П. Константинов, ПИГ, 12. — Една орисница ни в люлки орисала, еднакъв късмет и на двама отреди. П. Тодоров, Събр. пр II, 203. Вредом ергени изглежда [майката] / и за мен един отрежда, / де немам в него надежда! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 85.

3. Остар. Обикн. със същ. Определям, нареждам да бъде извършено нещо, означено със съществителното. — Защо мълчите, мои люде? Или мислите, че е дошло време и младите да вдигнат глава против мене, да смеят очи в очи да ми кажат, че няма да изпълнят повелята ми. — Прав си, царю. Къде могат младите така без брод път и чест да ти подминават. Ще му отредим казън. М. Смилова, ДСВ, 74. А сега молиме тукашните наши патриоти.. да отредят една комисия, която да са погрижи да събере каква-годе помощ за нещастните майки, жени и деца на въстаналите наши братя. Хр. Ботев, Зн, 1874-1875, бр. 23, 420. С това си благодеяние Дженер се прочу навсъде..; английският парламент му отреди народна награда. Лет., 1874, 80. Решено е, — ще стане / на своя ред и то. Редът е да решим / тук друго, — не едно, не две — и отредим / кой, де, какво и как. Размисляйте, решете / и казвайте. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 64.

4. Диал. Извършвам, уреждам, организирам нещо (обикн. погребение, помен, кръщене, сватба и под.), както е редно, както трябва. — Аз съм кадърна и пред хора да се отсрама, и кръщене да отреда, ама за добър живот не съм кадърна. Т. Влайков, БСК I, 274. "Сигурно, казва, аз ще си отида по-напред, да можеш лесно да ме отредиш. Без сандък не искам да ме погребете" Кр. Григоров, Л, 60. Службата — това бе за нас най-важното събитие през годината. Мама полагаше извънредни грижи и усилия да я отреди колкото се може по-хубаво. Т. Влайков, Пр I, 228. Ходили да го видят,.. питали, сънувал ли е нещо, защото и за него писали другари, че е убит, а майка му и жена му правили помени, отреждали и на четиридесет дни, и на три месеци. Ел. Огнянова, НШ, 115. А волко ѝ отгоори: / — Ой маю льо, мила маю! / Оставам ти, мила маю, / три сандъка дребни аспри: / .. / Трети сандък, мила маю, / да отредиш сирак волко. Нар. пес., сбНУ ХХХVI, 30. отреждам се, отредя сеПо царска повеля и милосърдие ти се отрежда още един ден живот — доложи той по войнишки. М. Смилова, ДСВ, 285. И като показа степените на делата на виновниците, поиска да им ся отредят потребните наказания според закона. Дун., 1876, бр. 1092, 50. Дянди и Дайна се оженват и в чест на това се отрежда едно танцувално празненство. К, 1927, бр. 106, 1.

Списък на думите по буква