ОТРЕЗВЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРЕЗВЯ̀ВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от отрезвявам¹; отрезняване, изтрезняване. Страстта не оправда мечтите.. След отрезвяване — мъничко мълчаливо отвращение един от друг и от себе си. Г. Стаматов, Разк. II, 167. Мъката, скръбта по убитите, отвежда не към безпросветно отчаяние, а към отрезвяване, към протест. Лит. ХI кл, 255.

ОТРЕЗВЯ̀ВАНЕ² ср. Отгл. същ. от отрезвявам² и от отрезвявам се; изтрезняване.