ОТРЕЗНЯ̀ВАМ

ОТРЕЗНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отрезнѐя, ‑ѐеш, мин. св. отрезня̀х, прич. мин. св. деят. отрезня̀л, ‑а, ‑о, мн. отрезнѐли, св., непрех. 1. Ставам отново трезвен, идвам на себе си след напиване; изтрезнявам, отрезвявам1. — Минтане, ти си пиян и не знаеш ни какво приказваш, ни какво вършиш! Като отрезнееш, ще се срамуваш от себе си. К. Петканов, ДЧ, 329. Песни се пяха, вино се ля, чаши със зъби се трошиха до призори.. Тъкмо да си ходим и забиха черковните камбани на пожар. Излязохме да видим какво е, що е и отрезняхме изведнъж: гореше кун‑

дурджийската чаршия. Н. Хайтов, ДР, 31. В такива случаи [руснаците] пият жестоко и страшно.. А после, когато отрезнеят, си спомнят, че прогуляните пари са били предназначени за връщане в Русия. Б. Шивачев, ПЮА, 70-71. Когато пияний ся пробуди и отрезнее, усеща ся отслабнал и трепери. У, 1871, бр. 6, 93.

2. Прен. Идвам в нормалното, в обикновеното си душевно състояние след силна възбуда или опиянение от нещо; изтрезнявам, отрезвявам1. Мъдростта, самообладанието и вярното чувство на Анри карат Елен да отрезнее. Ив. Димов, АИДЖ, 148. Тя като че ли отеднъж отрезня и сега виждаше всички опасности по-добре от тях самите. Д. Талев, ГЧ, 259. — Вземай си куфара и да вървим.. Отрезней вече, моето момиче.. Знам, и друго знам — той е честен човек. Но разбери, това е... затова е по-опасен. Н. Русев, П, 137. Отрезнял сякаш от изблика на сантименталните размишления, обущарят се усмихваше на себе си. Г. Караславов, ОХ III, 230.

Списък на думите по буква