ОТРЕЧЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРЀЧЕНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отказ, отказване от нещо. Струва ти се, че в удълженото му [на въдичаря] от чакане лице, в угасналия му поглед се таи злобно безмислие и отреченост от живота. С. Северняк, ОНК, 82.