ОТРИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТРЍВАМ1, ‑аш, несв.; отрѝя, ‑ѝеш, мин. св. отрѝх, прич. мин. страд. отрѝт, св., прех. Диал. Избърсвам, обърсвам, изтривам. Както си стоеше изправен, Теодосий вдигна десницата си и благослови гората и манастира, а от очите му рукнаха сълзи. Но той не ги скри от спътника си, нито пък ги отри с ръкава, а ги остави да текат по въсите и по дългата прошарена брада. Ст. Загорчинов, ДП, 237. Несвикнала да го вижда в такова добро настроение, Славка отри мокрите си ръце в престилката и седна на леглото до него. Ст. Марков, ДБ, 106. Той бил полугол и час по час отривал лицето си, по което текли изобилни вадици пот. Л. Каравелов, Съч. VI, 64. Накарат българките да им изуят ботушите и да им умият краката, а някои турци искат даже да им отрият поганските крака жените и девиците с косите си. С, 1872, бр. 31, 243. Радул майки си думаше: / .. / Да ми Иринка доведеш, / Иринка мойта прилика, / да ми сълзите отрива / с нейната руса коса, / с нейните бели ръце. Нар. пес., СбГЯ, 62. отривам се, отрия се страд. и възвр. Излека след това баба Първа подигна запретнатия ръкав на десния си лакът и го доближи до очите си. Не зная дали се отри от пот или от друга някоя влага на очите... М. Георгиев, Избр. разк., 165. Девицата не дозволява ни на едно момче да са отрие с нейната престилка, защото в такъв случай то
няма да я обича. Знан., 1875, бр. 6, 88. Дадоа ѝ метла, / двори йе измела, / лице напрашила, роса ѝ избило, / с кърпа се отрила, / па она йе по-убава / от кадън Тодора. Нар. пес., СбАИ, 317-318.
ОТРЍВАМ СЕ несв.; отрѝя се св., непрех. Диал. За някаква материя — изтривам се, изтърквам се, износвам се, изхабявам се.
◊ Отривам / отрия мухата. Разг. Отървавам се от нещо, като го прехвърлям на друг. Отривам / отрия срама на някого. Разг. Възстановявам изгубената чест на някого. — А бе, махни назе.. Ами Петко, че си остави хубавата служба там и дойде, та ни отри срамо, да ме извините, и него е заял. Току ходи и ръчка: "Петко такъв, Петко онакъв!" Ст. Даскалов, СЛ, 292. Отривам / отрия сълзите на някого. Разг. Утешавам, успокоявам някого. Аз ще отрия сълзите на онези, които са подсмиваха, когато аз плачех. Е. Кесаров, ЧНУ, 29.
ОТРЍВАМ2, ‑аш, несв.; отрѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отрина̀т и отрѝя, отрѝеш, мин. св. отрѝх, прич. мин. страд. отрѝт, св., прех. Отравям, откопавам. Той [Кондо] пропълзе до зарзалата и отрина с пръсти мястото, отдето извади своето злочесто вързопче. Д. Немиров, Б, 63. Най-после намери лозето на Евстатиев, но не намери там никакви копачи — Ангел Евстатиев беше ги изпратил да отриват лозето му, а те бяха съвсем удължили следобедния си благодатен сън под удължените сенки на дюлите по слога. Т. Харманджиев, КВ, 339. Ако да земем да копаем наглъбоко в някой баир, та отринем отгоре всичката пръст, ние има да стигнем най-сетне до каменните стени. Й. Груев, Лет., 1872, 233. Майно ле, я снощи майно, поминах / .. / Майно ле, край латинските гробища, / два гроба що погребани. / .. / Майно ле, аз си първия отринах, / в първия булка умряла. Нар. пес., СбВСт, 151. отривам се, отрина се, отрия се страд. и възвр. И той я завел в една гора.., заровил я до пояс в земята.. и си отишъл.. Жената, като ѝ прогледнали очите, отринала се и излязла. Нар. прик., СбНУ ХХVII, 335-336. Семената [на пеперудите] като се снисат биват желти, а на другия или третия ден стават тъмно бозави и това показва, че са узрели (втасали) тогава са отриват с платното и са притегляват, колкото са драма, че са тургат по башка в кесийки с надпис. З. Княжевски, ПРШ (превод), 79.