ОТРИВИСТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРИВЍСТО. Книж. Нареч. от отривист; рязко, отсечено. Очите си рядко повдигаше и рядко дума продумваше, но отвореше ли уста, произнасяше всичко отривисто, като заповед. Б. Геронтиев, Б, 31. [Методи] отривисто почука на вратата на таванската стаичка и шепнешком каза: Отваряй бърже! М. Грубешлиева, ПП, 307. Попоглеждаше в съседния двор, виждаше как там ту тяло се размърда, ту ръце се размърдат отривисто и падат като отсечени. Й. Радичков, СР, 138. Кети отривисто стана и седна малко встрани от него, за да може да го наблюдава добре. В. Нешков, Н, 377.