ОТРИНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТРЍНВАМ
ОТРЍНВАМ, ‑аш, несв.;отрѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отрѝнат, св., прех. Отривам2. отринвам се, отрина сестрад. По омекналия сняг конете затъвали дълбоко и много пъти трябвало да се отринват. ПН, 1933, кн. 7, 102.