ОТРИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от отрия се като прил. Диал. За дреха, предмет и др. — който е изхабен, изтънял, продупчен и под. от продължителна употреба; изтрит, износен, протрит. — На̀, гледай, пък после да чуя какво ще речеш! — хвърли Кабакчиоглу отритата си салтамарка. Ризата му.. бе налепена с кръпки на плещите и над кръста. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 135. Той [Янко] погледна ботушите си. Не бяха лъснати както по-рано и дори бяха кални, а върховете им отрити. И брича му нямаше ръб. Ем. Станев, ПЕГ, 13. Аз се облякох с новите си дрехи.. Тие бяха черни отрити потури, синя аба.. и кирляв фес без пискюл. З. Стоянов, ЗБВ I, 316.