ОТРИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРЍТВАМ, ‑аш, несв.; отрѝтна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отрѝтнат, св., прех. 1. С ритане отстранявам, отблъсквам, отбивам нещо или някого. — Добре сте направили, че и пазач си гледате! — отритна Дойчинов лекичко кученцето от пътя си. Ст. Даскалов, СЛ, 138. Изви се, в стареца очи кръвнишки вперил / и по главата го с тефтера бухна; с крак / отритна го на бок. П. П. Славейков, КП ч. III, 276. Хе татък пък едно [дете], подхвърлило калпак, / огъва се, ръце подело да го хване — / прибягва друго в миг, през рамо го прехване, / отритне го и със смях отбягва настрани. П. П. Славейков, КП ч. III, 88.

2. Прен. Отхвърлям, отблъсквам, изоставям, зарязвам някого или нещо. Господ му изпращаше най-голямо щастие — най-хубавата мома и пашовско богатство, а той го отритваше, та чак и Бога да разгневи. Д. Талев, ЖС, 261. Тя погледна въпросително Мария.. У Кираца накипяха въпроси: "Какво търси Йорданчо у вас? Ти какво приказваш с него? Да не би сега да съжаляваш, че преди седем години го отритна?" Но тя мълчеше. В. Геновска, СГ, 504. Някои си я мислеха за горда; тя отритваше всичките почести, колкото и да са скъпи. У, 1911, бр. 217, 1. Но не се Богдан прежаля, / прежаля Богдан, забравя — / първи се огън не гаси, / първа се севда не тъпче, / ни първо либе отритва. Ц. Церковски, Съч. II, 224. отритвам се, отритна се страд. Няма съмнение, че ще бъде добре, ако можеха всичките партии да се съгласят; като се отритне Цанков и мухажирите тука да съставляват "предателска партия", и че трябва да се положат всичките старания за осъществлението на тая цел. С. Радев, ССБ II, 572. Народняците не могат да се поберат в кожата си като виждат как повсеместно се отритват от хората, които те до вчера са считали за свои партизани. Бълг., 1902, бр. 456, 4.

◊ Отритвам си / отритна си късмета. Диал. Сам ставам причина да загубя нещо, което не е в моя полза, не се възползвам от предоставилия ми се благоприятен случай.