ОТРИЦАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРИЦА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Рядко. Лице, което отрича нещо, което има отрицателно отношение към нещо. — Възможна ли е любов от пръв поглед? .. — Да! Защо не? .. — Глупости! Не! Изобщо отрицателите на страстите бяха по-страстни. Само ние трите седяхме мълчаливи и отчуждени. Бл. Димитрова, Откл., 23. Великият писател се намираше вече зад цветния хълм на своите дни, а в третия период на своите душевни настроения — един отдавнашен разкаяник, отрицател на действителността и всичко, в което дотогава бе сам живял. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 65. Те били деца на прочут отрицател на всички традиции и моден педагог, който искал само реалното и полезното. Ал. Балабанов, Р, 1927, бр. 237, 2. // Лице, което има отрицателно отношение към нещата, света и под.; скептик. Страшимиров бе един недоволник, един отрицател, един бунтар и през целия си живот развяваше бойни знамена. М. Кремен, РЯ, 501.