ОТРЍЧАМ

ОТРЍЧАМ, ‑аш, несв.; отрека̀, отречѐш, мин. св. отрѐкох, прич. мин. св. деят. отрѐкъл, ‑кла, ‑кло, мн. ‑кли, прич. мин. страд. отрѐчен, св., прех. 1. Отхвърлям това, което се твърди; отказвам. Обмисляше какво да каже, ако го повикат в общината .. "Ще отричам!" — заканваше се Юрталана. "Каквото и да стане, ще отричам. Не съм бил, не съм видял, нищо не съм чул!" Г. Караславов, С, 60-61. — Наистина, Вълчан зле се е смразил с Добревия син, не е прав, но никой не може да отрече, че в много други случаи той показва милозливо сърце. Й. Йовков, Ж 1945, 133. С дълбоки прорези е разорана цялата местност. Селяните отричат тук да е добивано желязо. П. Делирадев, В, 199. Аз не мога да отрека, че смъртта е много страшна за онези, които гледат само да ся веселят. К. Пишурка (побълг.), 278.

2. Не одобрявам, отхвърлям нещо или някого, ставам противник на нещо или някого. Трябва да добавя, че обикновено младите художници.., когато се срещат с някоя нашумяла европейска школа и когато са много амбициозни, с революционна радикалност и категоричност започват да отричат всичко, що е създадено до тях. Всичко непременно е остаряло и ненужно. Е. Каранфилов, Б III, 194-195. Ужасно е да бъдеш грозен — а аз бях и беден. Първото жената прощава — второто — никога.. Где да ида? Жената ме отрече — не можах да ѝ простя, а образът ѝ никъде не ми даваше покой. Г. Стаматов, Разк II, 136. Нека ни отрича историята, века, / нека е трагично името ни; нека / Беласица стара, новий Батак / в миналото наше фърлят своя мрак. Ив. Вазов, Съч. I, 202. Богомилската ерес е съществувала в българската черкова от самото ѝ начало до последне време. Богомилството е една своеобразна религия съвсем враждебна на християнството, която съвсем отричаше това последното. Р. Каролев, УЧБИ, 89.

3. Остар. Не давам съгласието си за нещо; отказвам. Стоянова канят да остане и занапред [като учител], той отрича, като казва, че са го викали и викат го и сега както с писма, тъй и с телеграфи от София. АНГ I, 697. — По хора̀, по извор — коя е посмяла менци да отрече или не е чакала китка да ѝ дръпне. П. Тодоров, Събр. пр II, 196. Никой не може да отрече помощта си на таквизи учреждения, като читалищата. Ч, 1870, бр. 5, 146.

4. Диал. Отговарям, давам отговор. Той я позна по гласа. И тоз час се обърна, та свободно.. ѝ отрече: "Дал Бог добро, Донке". Т. Влайков, Съч. I, 1925, 24. То им рече — добър вечер, / добър вечер малки моми. / Я момите отрекоха: / — Добро дошло, младо момче". Нар. пес., СбВСтТ, 340. Аз ѝ рекох мамо: "Добро вечер!" / Тя ми нищо, мамо, не отрече. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 27. отричам се, отрека се страд. и взаим. Тия доводи бяха основателни и не можеха да се отрекат. Й. Йовков, Ж 1945, 235. Една от обикновените маниери да се отричат идеите или делата на необикновените хора е — няма нищо ново в тях. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 30. Невенка беше с широки понятия по задачата на жената в обществото, и за това първото ѝ стълкновение тука беше с баща ѝ.. Вечната история на два противоположни мира, които не се разбират, които се отричат. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 29.

ОТРЍЧАМ СЕ несв.; отрека̀ се св., непрех. 1. Отхвърлям, отказвам се от нещо. В отговора си до синода Толстой пише: "Аз наистина се отрекох от църквата, престанах да изпълнявам нейните обреди". А. Каралийчев, С, 134. От всяка тъмна мисъл се отричам, / край всеки враг беззлобно ще отмина. Е. Багряна, ВС, 10. Жената никога не заборавя своето гнездо и своите женски наклонности. Никога любовта не може да я застави да се отрече съвършенно от света и от своите наклонности. Л. Каравелов, Съч. IV, 152-153.

2. Преставам да признавам нещо за свое. Той не знаеше, че големите хора понякога приказват нещо, а после се отричат от думите си. Щом като го пъдят, Райчо повярва, че трябва да се махне. Д. Габе, МГ, 11. И защо ли си спомня майчините думи: отречеш ли се от името си, значи от живота си се срамуваш... Н. Никифоров, ПВ, 13. Отричам се от показанията си. △ Отричам се от подписа си.

3. Отказвам се от близостта, роднинството, приятелството и под. с някого. Знае той, че Александър Петрович е син на пропаднал.. касапин.., знае как сам баща му се е отрекъл от него, поради лекомислието му. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 126. Всъщ‑

ност греховете ми не са малко и може би жена ми е имала право да се отрече от мене. К. Калчев, ДНГ, 7. — Не, приятели,.. — вие можете и да ми се смеете, можете дори и да ме напуснете, да се отречете като свети Петровци от мене, но аз, братленца, си признавам. Д. Калфов, КР, 88. Без съмнение, той [Паисий] е скърбял като е виждал съотечествениците си да признават предимствата на други народности и да се отричат от своя забравен и презрян род. Б. Пенев, НБВ, 47.

4. Диал. Отказвам се, не желая да извърша нещо. Надеждата, че между толкова книги ще намерят, което търсят, беше толкова силна у тях, щото от самото начало се отрекох да ги разуверявам. К. Величков, ПССъч. I, 23. — Ела и да те разпитам, как си поминуваш? Дядо Тодор дойде и седна до него. — Как ще си поминувам, Мустафа ага, ей тъй — със старините.. Дето ме повикат, дърт съм, ама все не се отричам — мъча се да помагам. Ц. Гинчев, ГК, 275. Отрекъл бях се да я любя, / но птиченцата този час / запяха песен и в гърди си / любов да блика сетих аз. Ц. Церковски, Съч. I, 94. Минувай, лудо, не отричай се, / ни слушай мама, ни слушай тата. Нар. пес., СбНУ ХIV, 22.

Списък на думите по буква