ОТРОВА —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТРО̀ВА ж. 1. Вещество с вредно, разрушително действие, което при попадане в организма на човек или на животно може да причини смърт или тежко заболяване. Когато Добра покани за втори път бея да му направи още едно кафе, тя бе решила вече да сложи смъртоносна отрова в кафето. Д. Талев, И, 431. Без да продума, Хаджи Димитър откачи от колана си павурчето, в което имаше ракия с отрова — .. — извади запушалката, прихвана Паню и поднесе отровата към устата му. Ст. Дичев, ЗС II, 33. Бедната Снежанка не подозирала нищо и оставила старата да я среши, ала щом забола гребена в косите ѝ, отровата почнала да действува и момичето паднало в безсъзнание на земята. А. Разцветников, Сн. (превод), 15. Змийска отрова. Отрова за мишки. Отрова за вълци. Отрова за хлебарки. // Прен. Нещо (обикн. алкохол, цигари и др.), което има вредно въздействие върху здравето на човека. И като го гледаше [Кръстевица], че свива цигара, прихващаше го за рамото и го молеше галено: — Остави тая отрова, Кръстю! Нали видиш, че ти вреди! Г. Караславов, ОХ I, 388. Той погледна наляво и надясно, и лицето му още повече се набръчка. Но махна с ръка и извади от джоба си плоско шишенце, напълнено до половина с ракия. .. — Ти да не носиш повече тая отрова на работа, че врата ще ти извия! — изръмжа Кабзата в ухото му. А. Гуляшки, СВ, 322.
2. Прен. В съчет. с предл. на и същ. означаващи чувство, психическо състояние и под. Душевно страдание, мъка, огорчение причинени от това, което означава съществителното. Лицето на Добра се изкриви от зла усмивка и тя едвам спря надигналия се в гърдите ѝ вик. Отровата на гнева и ревността в сърцето ѝ се размъти и кипна в грозна, нечовешка радост. Д. Талев, И, 328. Аз ще успея само да раздразня болното му авторско самолюбие и да хвърля в душата му отровата на съмнението. Ив. Вазов, Съч. IХ, 67. Първото мое задължение е да предпазя народа и страната от разложителната отрова на нихилизма, на беззаконието, на непокорството. В. Геновска, СГ, 13. Аз бях ободрен от говеждата чорба и освободен от отровата на ревността. К. Калчев, ДНГ, 43.
◊ Бълвам отрова. Разг. Извънредно силно се гневя, много ме е яд. Бълваше отрова, като се сетеше, как нагло го бяха изиграли. Бяла отрова. Разг. Наркотици, обикн. хероин или кокаин. Търговците на бяла отрова прибират все по-големи печалби от дистрибуцията на дрога. ДТ, 1999, бр. 290, 13. Горчив (горчи) като отрова. Разг. Много, силно горчив (горчи). Имаме и по-хубави [сливи], нали ги знаете, ама още не са узрели и са горчиви като отрова. Д. Талев, ЖС, 207. Живот ли бе — да го разровиш? / Разровиш ли го, — ще мирише / и ще горчи като отрова. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 45. С устата мед и масло лея, в сърцето пелин и отрова. Диал. Не съм искрен, лукав и лицемерен съм.