ОТРОДИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРО̀ДИЕ, мн. ‑ия, ср. Зоотехн. Разновидност на порода домашни животни, отличаваща се с някои особености, обикн. свързани с различия в климата или с мястото на отглеждане. Към яйценосните породи патици се отнасят индийските бегачи. Птицевъдите са успели да получат едно особено отродие от тази порода, което е загубило най-характерния начин на живот у патицата. То може да живее на сухо. Ст. Дончев, ПНД, 14. В зависимост от специфичността на отделните развъдни райони от местното късорого говедо са създадени отделни отродия, които носят името на местността в която живеят. Познати са тиролско, монтафонско,.. и алгойско говедо. Кр. Генджев и др., Ж, 33. За тези, които ще изнасят за Цариград или за другаде овце, трябва да вземем порода, каквато е Сутдунската и нейните отродия, които виреят на сухо място. Бълг., 1902, бр. 529, 2.