ОТРОДЯ̀ВАМ

ОТРОДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отродя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Правя някой да се откъсне от близките си, от рода или народността си, да загуби духовна връзка с тях; отчуждавам. Приеха гръцки звания, навлякоха тоги (господарствени дрехи) и станаха гърци. Отродени, изгубиха и оня нагон, който казва на детето да тръчи, когато майка му е в опасност. Б. Димитров, Я I (превод), 7. — Бяхме ний от рода си отродени. Изгорени бяхме ний от своя плам. В. Марковски, ПЗ, 314. отродявам се, отродя се страд.

ОТРОДЯ̀ВАМ СЕ несв.; отродя̀ се св., непрех. 1. Откъсвам се, отдалечавам се от роднините си, от рода си или народността си, прекъсвам връзките си с тях; отчуждавам се. Отродил съм се от него и не искам вече да го знам за нищо. Т. Влайков, Съч. III, 61. Все едно, че колата я няма. Няма лели, няма стринки,.. — Бре, заради тоя москвич сега ще се отродиме ние! Ст. Даскалов, ЕС, 194-195. "И аз съм българин — казвал той на еснафите. — Не забравяйте, че съм внук на Софрония Врачански..." Само че три четвърти от словата му били турски — отродил се. Хр. Бръзицов, НЦ, 73.

2. Диал. За жена — излизам от възрастта, когато мога да раждам деца, преставам да раждам. Она ся отродила. Н. Геров, РБЯ III, 422.

Списък на думите по буква