ОТРО̀К

ОТРО̀К1, мн. ‑ци, м. 1. Новородено дете, бебе, което още не може да говори; отроче, младенец. На четвъртия ден Християния се яви за малко.. И пак я вкараха в одайчето на родилката. Бащата пуснаха само да надзърне да види отрока си. Вл. Свинтила, СЗЗ, 84. Едва влязла в горницата си [княгиня София] припадна, стискайки в лявата си ръка малка сребърна икона на отрока

Исус, ухаеща на смирна и лаван. Ст. Загорчинов, ЛСС, 5. Те [орисниците] беряха китки тази вечер, татък въз тилилейско горе, кога една посочи с костелив пръст: на край небото трепна нова звездица — родил се е отрок. П. Тодоров, И I, 1.

2. Остар. Вече отраснало дете, но още ненавършило пълнолетие; отроче. Когато са родих, най-напред ми думали отроче или кушле,..; сега съм отрок. Т. Шишков, ПХ (превод), 8. Человек ся казува младенец доде стане на седем години; .. и отрок до 21. П. Р. Славейков, ПЧ, 61. Когато онай страшний греком болгарский цар Крум, в лето господне 811, завоева Адриянопол, между другите пленници беше и той Василий, още отрок. Хр. Павлович, Ц, 75.

ОТРО̀К

ОТРО̀К2, мн. ‑ци, м. Истор. Зависим от феодал селянин, който няма право да напуска земята, която обработва; крепостен селянин. Ех, Момчиле, отрок си ти, избягал отрок и всички сме такива! .. А защо? От добро, от хубаво ли?... Сам знаеш. Ст. Загорчинов, ДП, 148. Във вътрешния град от зори се надпреварваха клепалата с чуковете на занаятчиите, кожарите стържеха по аргасите, на тържищата отроци возеха зеленчук или риба, караха угоен добитък за клане. Ем. Станев, А, 37. Подарявам ти във вечно владение славната крепост Бояна и пет села до Витоша с горите, пасбищата и отроците. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 22. Както във Византия и Сърбия, и в България съществуваше крепостното състояние. Но то не беше робство: отроците владееха собствената земя, но само се лишаваха от правото да се местят. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 89.

Списък на думите по буква