ОТРОНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТРО̀НВАМ, ‑аш, несв.; отро̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Откъсвам, отчупвам или отделям нещо, което е част от някаква цялост. Кирките пак уморено блъскат по пласта и едва отронват с лъскавите си клюнове дребни бучици. Л. Михайлова, Ж, 107. За всеки къшей хляб отронваше сирене — колкото една муха и подлагаше шъпа под устата си — да не изтърве драгоценното ядене. А. Каралийчев, В, 81. Братята бяха изяли своите сладки хлебчета. Гледаха ме в ръцете с тъжни, молещи очи. Но аз не им отроних ни троха [от симида]. Сл. Македонски, ЕЗС, 17. Потри двете си [Жоро] ръце, за да отрони полепналите песъчинки и приклекна съвсем близо до бай Евлоги. Цв. Чалъков, ЗИК, 47. Па си влезла [мома] във лозето / та е брала, та набрала / две-три пашки бело грозде, / .. / Па я фана пъдар юнак. / ‑"Отрони ми две-три зърна, / .., / да разкваса кипра уста." Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 251. // Поет. За вятър — откъсвам нещо (обикн. листо или цвят) от дърво, храст, растение. Сядаме под крушата на сянка. / Лъха топъл, земен аромат / и в паницата ветрец отронва / няколко листенца крушов цвят. Ив. Бурин, ПТ, 20. Ветрец отрони цвят от дърветата. К. Петканов, СВ, 50. Безбройни гълъби в простора / към слънцето политват в миг. / Сребристо грейнали, крилата / в простора ясносин блестят — / като че ли отронва вятър / през пролетта черешов цвят. Ас. Босев, ВМД, 110.
2. Поет. Обикн. за дърво, растение — пускам, отделям нещо (цвят, листо), като го оставям да падне. Лек вятър подухна през отворения прозорец. Завесата се разклати и натопената в чаша роза отрони бузшумно един бял листец върху масата. М. Грубешлиева, ПП, 144. Вълните на Струма носят хладината на снеговете от Витоша, влекат шума, която са отронили горите на Рила и Пирин. Й. Йовков, Разк. III, 137. Сестрици, кълвачът почука / и листе отрони кръстатата бука. К. Христов, ПП II, 41. // Разш. Пускам, отделям нещо, обикн. сълза или под., като го оставям да падне. Те вървяха мълчаливо,.., отронваха по някоя сълза и продължаваха да вървят със стиснати устни по прашния път. Д. Кисьов, Щ, 106. Нямата поклати глава, отрони топли сълзи. К. Петканов, ОБ, 226. Драган спря писането. Ръката му затрепера. Пачето перо отрони капка чернило върху затворената бяла книга. А. Каралийчев, ПГ, 114. ● Обр. Кон изправя се, изцвили, и, отронил сетни сили, / грохне мъртъв на земята някой воин повален. Хр. Смирненски, Съч. I, 79. Ха наздраве! Добро да ни чака! — / и отрониха чашките звън. Н. Зидаров, НС, 36.
3. Прен. Поет. Казвам, произнасям някаква дума, израз или издавам звук, стон, въздишка. Климент се бе отпуснал на стол и като чу последните думи на княза, наведе глава и тъжно отрони: — Ти, братко, намери на‑
чин да ми кажеш една истина, без да ме обидиш. Й. Вълчев, СКН, 272. — Ти трябва с ума си да разбереш, че не е хубаво, дето са млъкнали хората и дума не отронват отпреде ти. Н. Каралиева, ЗБ, 20. Той [Виктор] бърка в сакото си, напипва грапавото желязо и го измъква, като се дере неистово, с цяло гърло: — Ще стрелям... Ще стрелям... Секунда мълчание, сетне някой отронва саркастично: — Блъфира, вече не им позволяват да ходят с патлаци. Др. Асенов, ТКНП, 132. Устните му помръдваха, без да отронят звук. Ж. Колев и др., ЧБП, 105. Отронят само каменни гърди / въздишка глуха в тягостната нощ. Хр. Смирненски, Съч. I, 125. отронвам се, отроня се страд.
ОТРО̀НВАМ СЕ несв.; отро̀ня се св., непрех. 1. За част от някаква цялост, напр. камък, листо, плод, сълза и др. — отделям се, откъсвам се и падам надолу. Едно камъче се отрони изпод нозете му и се търкулна по склона към вълка. Й. Радичков, СР, 9. Отронва се шумата от буките, лист след лист. Кр. Велков, СБ, 148. Една дюля се отрони и тупна на земята. А. Каралийчев, ПС I, 133. Колко е тежко да гледаш как плаче мъж. Без хлипане, без вик. Само от очите се отронват едни едри, тежки сълзи. М. Гръбчева, ВИН, 248. Пепелта от цигарата му се отрони и падна на бюрото. П. Вежинов, ДБ, 205. ● Обр. Тозчас звезда се отронва от небесния купол и прелита сред безкрайното ширине. Т. Влайков, Пр I, 40. Една звезда се отрони и потече като сълза по небето. Ил. Волен, БХ, 85.
2. Прен. За звук, глас, стон и под. — прозвучавам, отеквам, чувам се ясно. Черният клюн на пръста му [на Ванчо] клъвна един горен бял клавиш. Отрони се висок, еклив като звънче тон. Бл. Димитрова, ПКС, 274. От гърдите на дядо Михал се отронва тиха, съвсем тиха въздишка. О. Бояджиев, П, 59. Той оглежда залата с ясни южни очи и от устата му се отронват думите: — Мила майчице... Мое слънце. С. Северняк, ОНК, 224. И в сумрака устните бърже се слеят / и плахо отрони се смях или вик. Хр. Смирненски, Съч. II, 145.